Създаването на добро впечатление у околните при запознанства се основава на редица вродени и придобити умения + умението те да бъдат
управлявани по оптимален начин. Липсата на последното води до
социални фобии.
Трябва да разбираме, че
управлението на личните умения за комуникация е тънко изкуство и, когато се допуснат грешки, те се виждат от всички, защото прозрачността им е гарантирана от вниманието на публиката - едва ли можем да разчитаме на запознанства в гората, извън рамките на обществото.
Най-често причините за грешките са обвързани с лошото познаване на същността и механизмите на публичността и публичните образи, на тънкостите в осъществяването на комуникациите и ... на липсата на опит.
Типичните грешки, които често се допускат, са доста много и зависят от самата ситуация, ето защо, те, в никакъв случай не могат да бъдат изброени изчерпателно тук. Тяхното типизиране обаче може да се обобщи така:
- смесването на партньорската с командната функции;
- минимизирането и преекспонирането на собствения образ;
- несъобразяване със средата и ситуацията;
- различни гафове при публично говорене и пр.
Необходимо е да се посочи, че много от основните грешки се допускат при наличието на т. нар.
социална фобия - страх от осъществяване на социални контакти. Най-общо, тези състояния ограничават контактите и изявите пред публика, а най-често публика се явяват
- съучениците в класа,
- състудентите в групата,
- колегите на работа ...
Проучванията показват, че хората поддаващи се на социалната фобия са по-самотни, те рядко отбелязват празниците, имат по-малък шанс да встъпят в брак. Често възникват проблеми по време на образованието им, тъй като страхът от изява пред класа или групата и публичните изказвания пречат на учебния процес и могат да доведат да неговото прекратяване.
При тези хора се наблюдава и известна безперспективност в кариерното израстване. На
работа, хората със социални фобии странят от колектива, стараят се да сведат до минимум риска от привличане на
вниманието на околните към себе си, при което не рядко добрата им работа остава недооценена.
При разгръщането на подобни симптоми, в конкретната социална ситуация, възприемана като застрашаваща, възникват поредица от негативни автоматични мисли. Те пораждат бързи негативни емоционални отговори
които от своя страна обуславят интензивни вегетативни (телесни) прояви на страх
- треперене,
- сърцебиене и т.н.
А последните от своя страна са придружени от интензивни поведенчески реакции
- бягство,
- вцепеняване,
- заекване и т.н.
и от своя страна водят до създаване на не добро впечатление за личността и сериозни затруднения в осъществяването на нови запознанства.
Единственото реално и действено “
лечение” от социалната фобия е “Мечка страх, мен не страх!” и с рогата напред. Разбира се, в началото на подобен подход е съвсем нормално да се очакват доста конфузи, но с течение на времето и практиката, те ще намаляват все повече, до пълно обиграване на индивида.
И тук се явява риска от преиграване. Хора, преодолели по този начин своите страхове, може да станат арогантни, безцеремонни - нещо като отмъщение за предишното си състояние. Нещо като “Сега, аз ще Ви покажа от къде изгрява слънцето!”
Така, че тренирайте, но не преигравайте. Целта е някъде по средата - лекота при всяко ново запознанство, а не да се правим на слон в аптека.
-----------------------------------------------